Йога

Едва ли има някой, който да не знае какво е йога, отдавна самото произнася  на тази дума събужда усещане за свързване и единЕние. Отдавна йога практиката  е емблема за развитие и опознаване на себе си. Не случайно  интересът към тази древна система расте постоянно, постоянно нарастват и нейните последователи намиращи в системата йога физическо и психическо здраве. Медицината бележи огромни успехи в профилактиката и лечението на редица заболявания, но сама по себе си тя не може да направи хората здрави. Ако човекът сам не прави физически упражнения, не се храни и не диша правилно, не се закалява и не умее да си почива, никой друг не може да направи това вместо него. Йога първо носи здраве, и свързване на тяло, дух и душа в едно осъзнато единство и след придобиване на пълен контрол над ума и тялото, йога системата ни отвежда до енергийно по-високо заредени енергии и свързване с по-виша реалност. 

Йога практиките са нещо толкова познато и същевременно толкова необятно, необятно, защото финото сливане е с необятните полета на всемира, полета извън времепространството, извън измеримостта на  материята. 

Думата „йога“  има санскритски произход и има няколко значения. На санскрит „юи“ означава съединение, свързване, сливане. Във Ведите този израз се използва, за да се означи действието, при което се насочваме към определена цел или предмет, природно явление, лично желание или „БОГ“. Когато към  мислите, насочени към определения предмет (цел) се прибавят и нашето волево усилие и концентриран (ум), необходими за осъществяване на желанията ни относно целта, това действие се изразява с друга санскритска дума –„жуг“. В духа на древноиндийската интерпретация тези две значения – умствено съсредоточаване и волево усилие, взаимно се проникват и са в действителност необходимите условия за връзките ни с действителността. Йога се тълкува като единение на микрокосмоса (човека) с макрокосмоса, на едно качествено по-високо ниво. 

Това е истинското обединение на нашата воля с волята на Бога; предполага дисциплиниране на интелекта, ума, емоциите, волята; означава душевно равноденствие, което дава възможност да се гледа уравновесено и спокойно на живота във всичките му аспекти.

В шеста глава на Бхагаватгита, се обяснява значението на Йога като освобождение от съприкосновение със страданието и скръбта. „Когато негативният ум, интелект и его (ахамкара) са под контрол, освободени от неспокойно желание, така, че пребивават в духа, човек става Юкта – приобщен към Бога. Както пламъкът на лампата не потрепва там, където не духа вятър, така е и с йогина, който контролира своя ум, интелект и его, погълнати в духа вътре в него. Когато неспокойствието на ума, интелекта и егото бъде прекратено посредством практиката на йога, тогава йогинът намира удовлетворение по милостта на Духа в самия себе си. Тогава той познава вечната радост, която е отвъд обсега на сетивата и неговият разум не може да долови. Той пребивава в тази реалност и не помръдва оттам. Открил е съкровището, което превъзхожда всички останали.  Няма нищо по-висше от това. Който го е постигнал, не ще бъде засегнат от най-голямата скръб. Това е истинското значение на йогина-унищожаването на контакта със страданията и скръбта.“ 

Това е истинското обединение на нашата воля с волята на Бога; предполага дисциплиниране на интелекта, ума, емоциите, волята; означава душевно равноденствие, което дава възможност да се гледа уравновесено и спокойно на живота във всичките му аспекти. И все пак ни подготвя за един осъзнат живот. И именно осъзнаването, което се постига в йога е свещения ключ за израстването на човека. Една от легендите в йога традицията разказва за възникването на тази система. 

„В една пещера, край която се разбивали вълните на Индийския океан, богът Шива, учил своята очарователна съпруга богинята Парвати на хата-йога, включваща асани – магически пози, чийто практики били запазени единствено за индийските богове, така както нектарът бил само за безсмъртните на Олимп. Веднъж една риба, омаяна от вълшебният мелодичен глас на Бога, наблюдавала тези страни упражнения. Извършвайки ги, тя претърпяла коренна промяна – превърнала се в човешко същество. Това бил първият йога с името Матсиендра, което на санскрит се превежда „ риба прави човек‘‘. Така легендата твърди, че йога, представена от Шива на неговата съпруга, била разпространявана по света от една риба, превърнала се в човек.

Подобни истории има е в нашите български народни  традиции, сакрални приказки разказвани от  прабългарските колобърски. Една такава приказка е приказката за куклата Бура. В книгата си Спас Мавров „Сакрални приказки“, пише… „В резултат идва естественото прозрение у куклата Бура, че смисълът на всичко е „Да стане Човек!”, тоест да еволюира. Вътрешното желание да се влага труд и усилие, за да прогресираш, е основното изискване на еволюцията. Той не иска да стане като тях – пчела, животно, а човек. Посветените следят стриктно дали вървящите по пътя влагат нужната устременост и дела. Всяка проява на ученика се наблюдава и според нея се дават съответните придобивки. В случая имаме чудесен пример за така нареченото „разширение на съзнанието”, отличаващо посветените от непосветените хора. Именно разширяването на съзнанието на Бура го довежда до извода за целта на неговия живот – еволюцията му до човешко същество. Затова посветените делят хората на два вида: със животинско съзнание и със съзнание на стремящи се към усъвършенстване пробудени души. Трудът дава своите плодове и Бура взема кардинално решение за промяна на съдбата си. Другите два символични образа, които трябва да разгледаме, са Пещерата и Рибарят. Пещера имаме и при Толстой, и при Колоди – тя е сакралното място на раждането (утробата). Попадането в пещерата е кратък, но важен пример за преминаването на човешкото същество през процесите на раждането и прераждането. Всички високо посветени души на Йерархията на Светлината преминават през този символ. Тук Рибарят, образ на посветения „ловец на заблудени души”, намек за Христос, отделя съществото кукла от съществата риби. Бура получава правото да продължи да живее и да следва своя път към вече реално поставената цел – да стане човек.“ В българската колобърската традиция също има упражнения, дихателни техники, мантри и други духовни практики, които са завещани от най-древни времена за повдигането на човека и неговото физическо и духовно израстване. Йога е древна наука запазила в дълбочина и до ден днешен философията на древните будители. Съвременният прочит на всяка подобна философия е да развива и прилага всички практики, които са полезни за човечеството, без да робува на религиозните доктрини и догми, наслоявани през вековете. В тази насока понятието йога е най-добре дефинирано от директора на йогийския научноизследователски институт в Бомбай Шри Йогендра: „ Йога означава начин на живот, който прави възможно постигането на пълноценно физическо, духовно и морално здраве. Рационалният характер на йога е в противоречие с религиозните обреди и догми. Системата йога  в същност няма нищо общо с религията и с различните вярвания. Техниката на йога е строго научна. Нейното прилагане води до желани резултати без необходимостта да се вярва в свръхестествени сили. йога не се ограничава нито от каста, нито от религия, нито от вяра, нито от раса, национална принадлежност, възраст и пол.“

И тъй като разглеждаме традициите на системата йога, нека се запознаем с осемте стълба към осъзнатото усъвършенстване  у всеки практикуващ йога. Всеки етап от тези осем етапа цели повдигането на човешкото съзнание, и осъзнаването ми като част от единно по-голямо и съвършено цяло.

Патанджали изброява тези средства, като осем етап в йога. Обособяването на системата йога като самостоятелна система се приписва именно на мъдреца Патанджали (II-I в.пр.н.е), но началото на йога ( подобно на фолклора) е неустановено и се губи далеч по-назад във вековете.

Осемте звена на ЙОГА

  1. Яма ( всеобщи морални добродетели) – Себеовладяване или правила за обществено поведение. 
  2. Нияма (вътреличностна дисциплина) – Кодекс на личностно поведение.
  3. Асана – Телесни упражнения, пози.
  4. Пранаяма – ритмичен контрол над дишането.
  5. Пратяхара оттегляне на сетивата или „откъсване“ ( относителна независимост на ума от сетивата).
  6. Дхарана – концентрация на мисълта
  7. Дхяна – медитация ( процес на вникване в същността на обекта  на съсредоточаване)
  8. Самадхи – самореализиране ( състояние на свръхсъзнание, постигнато чрез вглабяване.

Яма – първото звено в йога

Първото звено системата йога е ЯМА, (етична дисциплина) – великите безусловни заповеди, които надхвърлят границите на вероизповедание, епоха и време. Те са: ахимса (ненасилие), сатя (правдивост), стея (правдимост), астея ( въздържане от кражби), брахмачаря (целомъдрие) и апарихраха ( въздържане от алчност).

Ахимса. Думата ахимса е образувана от частицата „а“, която означава „не“, и съществителното химса, което значи „ убиване“ или „насилие“. Тя не е само негативна заповед да не се убива, а има по-широко позитивно значение – любов. Тази любов обхваща всички създания, тъй като всички ние сме създания на един и също Баща – Бог. Йогина счита, че да убием същество или да разрушим вещ значи да оскърбим неговия Творец.

Сатя. Сатя или правдивост е най-висшият закон на поведението или морала. Махатма Ганди казва: „Истината е Бог и Бог е Истината“ . Сатя предполага съвършена правдивост в мисъл, думи и дела. Неистинността във всяка форма нарушава хармонията на садхака с фундаменталния закон на истината. Истината не се ограничава само с речта. Има четири гряха на речта: ругане и сквернословие, изричане на лъжи, клеветничество или клюкарстване и накрая осмиване на това, което другите смятат за свято. Клюкарят е по- отровен от змия. Твърдо установеният в истината човек получава плодовете на своите действия, без видимо да прави нещо.

Астея. Желанието да притежава и да се наслаждава на притежанието от друг подтиква човека към злодеяния. Астея (а=не, стея=крадене), или некрадене, включва не само да не се взема без разрешение това, което принадлежи на друг, но също и използване на нещо за различна цел от уговорената или извън времето, разрешено от неговия собственик. Свободата от ненаситни желания дава възможност на човека да отблъсне големи изкушения. Този, който изпълнява заповедта „ Не кради“, става доверен пазител на всички съкровища.

Брахмачария. Според речника брахмачария означава целомъдрен живот, религиозно обучение и въздържаност. Почти всички йоги и мъдреци на древността в Индия са били женени. Без да изпитаме човешка любов и щастие, не е възможно да изпитаме и божествената любов. Но тук идва моралната отговорност и целомъдреност на практикуващите йога, женитбата и бащинството не са преграда за познаването на божествената любов, щастие и единение с Върховната душа.

Апариграха. Париграха означава „трупане“ или събиране. Нетрупане е апариграха. Тя е просто друг аспект на астея. Точно както практикуващият йога не трябва да взема неща, които не са му реално необходими, така не трябва да трупа неща, които не са му непосредствено необходими. 

НИЯМА – второто звено в йога

Петте няма, изброени от Патанджали, в осемте етапа на йога, са шауча ( чистота), сантоша (удовлетвореност), тапас (усърдие), свадхая (изучаване на Аза) и Ишвара принидхана (преданост към Бога)

Шауча. Чистотата на тялото е от съществено значение за здравето, но не само тя не е достатъчна за постигане на пълна чистота на практикуващият йога. В Йога системата шауча изисква чистота освен на тялото, то и чистота на духа, на мислите и на делата. На начина по-който практикуващият приготвя храната и чувството което влага в нея, когато я консумира.

Сантоша. Сантоша или удовлетвореност, трябва да бъде възпитавана. Ум, който не е удовлетворен, не може да се концентрира. Йогинът не чувства недостатък от нищо и затова е естествено доволен. Задоволството дава ненадминато блаженство.

Тапас. Етимологично тапас се извлича от корена „тап“, който означава „горя“, „страдам от болка“ или изгаряне от горещина“. Следователно тапас означава едно пламенно усилие при всички обстоятелства да се постигне определена цел в живота. Тап в йога е съзнателно очистване и самодисциплина.

Свадхяя. В йога свадхяя означава изследване на себе си или самообучение. Свадхяя слага край на невежеството и води до познание. Незнанието няма начало, но има край. Знанието има начало, но няма край. 

Йога сама по себе си не е религия. Тя е наука за религиите, изучаването на която ще даде възможност на садхака да разбере по-добре своята собствена вяра.

Посвещаване на собствените действия и волята на Бога е Ишвара пранидхана в йога. Който има вяра в Бога, той не се отчайва, той има озарение (теджас). Бога е като Слънцето, което разсейва цялата тъмнина. Луната е пълна, когато е обърната към слънцето. Индивидуалната душа изпитва пълнота ( пураната), когато се обърне към Бога. Ако сянката на Земята ( егото) минава между Слънцето ( Бог ) и Луната ( душата), тогава душата изпитва затъмнение. Ето защо , за да избегнем затъмненият в живота си, в пряк и преносен смисъл е нужно да подържаме връзката си с Бога,  в ЕдинЕние с цялото. 

АСАНА е третото звено в ЙОГА

Асаните или специфичните пози, са развивани през вековете с цел да усъвършенстват и балансират работата на  всеки мускул, нерв или жлеза в тялото.  Но тяхното съществено значение се крие в начина, но който те дисциплинират и усъвършенстват ума. Йогина не мисли само за извайването на своето тяло чрез асана, но чрез усвояването им да усъвършенства и своите сетива, ум, интелект и душа. Повече за асаните, техните наименования, а и правилно им поставяне може да прочетете в Асана

ПРАНАЯМА е четвъртото звено в ЙОГА

„Прана“ е дъх, дишане, живот, жизненост, енергия, сила. „Аяма“  означава и удължаване, разтягане, разширяване или ограничаване. Или накратко можем да кажем, че пранаяма е наука за контрол на дишането или контрол на жизнените сили. Повече за дишането, а и за това как да увеличим жизнените си сили прилагайки различни техники от пранаяма, може да прочетете Пранаяма:

ПРАТЯХАРА е петото звено в ЙОГА

Ако в пранаяма диханието е осъзнато и практикуващият е постигнал контрол над диханието, тоест контрол над живителните си сили, то пратяхара е контрол над сетивата. Йогинът знае, че пътят към задоволяване на сетивата чрез чувствени обекти и наслади е разрушителен. Затова постигането на осъзнат контрол  води до спокойствие и освобождение. Философията на йога ни дава познанието за три качества (гуни) на осъзнатост и контрол, които може да придобие човек. Тамас ( ограничение). Раджа ( активност ). Сатва ( просветление ).

ДХАРАНА е шестото звено в ЙОГА

След като практикуващият йога е придобил силно и гъвкаво тяло чрез асани, когато се е пречистил посредством огъня на пранаяма и е постигнал контрол над сетивата чрез пратяхара, практикуващият йога достига до дхарана. Той се съсредоточава, концентрира се върху една единствена задача, в която е напълно потопен. След като практикуващият йога, усвои и петте етапа на ума, той разбира съвършенството на своя ум и става проводник, на божествените ( вселенски) мисли. Чрез концентрация върху АУМ, се свързваме с единственият елемент, който пронизва всичко, съвършеният АЗ на всички същества, които преобразува Hеговата една форма в множество. Ето защо практикуващият йога, за да постигне дхарана, се концентрира върху АУМ. Повече за АУМ, може да прочетете в АУМ

ДХЯНА е седмото звено в ЙОГА

Както водата приема формата на съда, така умът, когото съзерцава някой обект, се преобразува във формата на този обект. Практикуващият йога, неговото тяло, дишане, сетива, ум, разум и его ще се интегрират в обекта на съзерцанието – Всемирния Дух. Той остава в състояние на съзнание, което не може да се определи по какъвто и да е било начин. В дхяна, изчезват всички чувства, с изключение на едно състояние на Върховно Блаженство. В това състояние практикуващият йога вижда светлина, която сияе отвъд земята и небесата. Той става светлина в себе си и в другите, той вижда светлината, която сияе в неговото собствено сърце.

САМАДХИ е осмото звено в ЙОГА

Практикуващият йога навлиза в Самадхи, когато е във връхната точка на своята медитация, тялото и сетивата са в покой, все едно е в сънно състояние, способността на ума и разума са бдителни, все едно е буден, и все пак все едно се намира отвъд съзнанието. Състоянието може да бъде изразена само чрез дълбоко безмълвие. Йогина се разделя с материалния свят и се влива във Вечното. Тогава няма разделение между познаващия и познаваемото, между дъха на Аза и божественият дъх, всичко се слива в едно. Постигнато е ЕдиЕНие.

Зад всяка философия и религия има свещенна наука, наука носеща любов и знания на всяко живо същество, търсещо реализация  в реалността на макрокосмоса. Очевидно е, че новата религия, религията на бъдещето  ще е религия на “НАУКИТЕ за ЛЮБОВТА“ или „ Законите на Любовта“.  Затова нека взаимстваме най-добрите практики от всяко философско и духовно учение и ги приложим в ежедневния живот на всеки човек. Само уважавайки всяка доктрина, можем да  филтрираме знания и опитности, но филтрирани през филтъра на добродетелната наука. Знания, които носят ползи за физическото, емоционалното и духовно благоденствие на човека, в природата и обществото.  

И ако йога практиките ни помагат да се изградим и реализираме като самостоятелни човешки единици, то законите на любовта поднесени ни от Беинса Дуна, и практически упражнения поднесени ни чрез Паневритмията, ни помагат да се единим в общият колективен орган на природата, свързани заедно и в общият космичен ритъм на единство и цялостност с по-висшите  йерархии на Вселената. „ Паневритмия“ означава Космически Виш Ритъм. Паневритмията – това е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Време е за съвременна йога практика, време за ЕдинЕние и със законите на ЛЮБОВТА и Паневритмията, очакваме ви AsanaDream(grafik).

Ползвана литература:

„Йога“ – Венцислав Евтимов

„Бхагаватгита

„Паневритмия“ – Беинса Дуно

„Светлина върху Йога“Б.К.Ц Айенгар

 Сакрални приказки“ – Спас Мавров

Share This