Всеки един от нас поне веднъж в живота си е чувал, че чрез дъха може да овладее всички природни сили, че неговият дъх е неговата сила и че овладявайки дъхът ти ставаш адепт, и смъртта стои далече от теб.
Помисли си възможен ли е животът в теб без дъхът ти, сега в този момент?
Кога е започнал животът в това тяло, което обитаваш сега?
Започнал е с първата ти глътка въздух…
Дъхът е фундаментът на живота ни, дъхът е един от най-мощните инструмент, който Бог ни е дарил, за да го достигнем, да се научим да пребиваваме в него и да се освободим. Дъхът е сила за духа ни и тази сила, за да бъде овладяна иска посвещение и упорита отдаденост.
Не случайно много йога учители казват, че истинската Йога практика започва с Пранаяма, когато започнем да владеем дъха си. Само тогава можем да успокоим ума и да навлезем в дълбоките нива на медитация.
Какво е Пранаяма:
В „Сутрите на Патанджали“ – фундаментален текст за смисъла на Йога се казва:
„ Тасмин сати свасапрасвасайор гативиччеда пранаяма“ – Регулирането на дишането или контролирането на праната е спирането на вдишването и издишването, което следва след постигане на баланс в позата“. Какво ни казва всъщност великия мъдрец, че силата на Пранаяма е в спирането на дъха. Мощния инструмент за дълга младост и сила е кумбакха ( бездихание) и че живот без дъх е постижим, но как….?
Има едно условие, което всички учители поставят, за да можем да започнем да практикуваме Пранаяма и тя да доведе до успех и това условие е – Чистота.
Чистота на енергийните канали, наречени Нади. „Нади“ е тръбен канал за преминаване на прана, или енергия, носеща космически, жизнени, семенни и др. енергии, казва Б.К. С Айенгар в „Светлина върху пранаяма“, както и чувственост, разум и съзнание в казуалното, финото и физическото тяло.
Има една техника, известна на почти всеки йога практикуващ като Нади – Шодана ( или алтернативно дишане), описана в древните текстове под различни имена, но навсякъде посочвана като фундамент за ученика в процеса на овладяване на дъха и изчистване на неговото фино тяло. Ако „нади“ означава канал, то превода на „шодана“ от санскрит е „пречистване“, „изчистване“. Тоест „Нади – Шодана“означава изчистване на нервите и на фините канали в тялото ни.
Нади – Шодана сама по себе си е цялостна практика и както е посочено в много от свещените текстове, може да доведе до изживяване на кевала кумбхака ( естествено задържане на дъха) и състояние на Самадхи ( да го наречем състояние на Блажеснтво, макар да е много повече от това).
Като ежедневна практика Нади – Шодана може да се използва за укрепване на праничните енергии, отстраняване на праничните блокажи и постигане на равновесие между двата дяла на Автономната ни Нервна Система ( симпатиков и парасимпатиков дял). Като терапевтичен инструмент може да бъде прилагана при почти всички физически и умствени смущения, а за онези за които тя е стълб в духовната им практика – тя наистина може да събуди спящата Кундалини Шакти и да я насочи по Сушумна ( централния енергиен канал в Астралното ни тяло, пътя на духовното пробуждане), водейки към дълбоки състояния на медитация.
„Активирането на Сушумна е много важно и без нея дълбока медитация е невъзможна“ , казва свами Рама – 2007: 125.
Древните йога адепти познавали много добре структурата на тялото, те откриват и въвеждат Нади – Шодана пранаяма с цел праната на вдишвания и издишвания дъх да преминава през всяка ноздра поред, като по този начин влива нова жизненост и в двете полукълба на мозъка. Всеизвестно е , че потокът на дъха през едната или другата ноздра контролира левият или десният дял на мозъка. Но дъха в ноздрите контролира и задната част на мозъка, в основата при черепа, който е смятан за съзерцателния мозък, местонахождението на мъдростта и предния активен дял на мозъка, който да кажем най-общо се занимава с външния свят, с информацията която достига до него чрез сетивата ни ( лимбичната система).
Чрез постоянната смяна на ноздрите в Нади-Шодана ( ще дадем по-долу в настоящия текст методиката за изпълнение на практиката) – енергията достига до най-отдалечените части на тялото и мозъка чрез надитата, пресичащи чакрите. Практикуващият, както казва Айенгар се сдобива с „ уравновесено действие на всички четвъртинки на мозъка и така се радва на покой, равновесие и хармония.“
Практиката води ди хомогенизиране на йонното поле –Ида нади ( лявата ноздра или Лунния канал) е хранилището на отрицателни йони, а Пингала нади ( дясната ноздра или Слънчевия канал) на положителни йони.
Тази практика е панацея за всички липси на баланс, казва др. Заркова в книгата си „ Цветната феерия на Медитацията“. С възстановяването на равновесието в Автономната ни нервна система се овладяват, а с течение на времето и се премахват първопричините за множество заболявания. Редовното практикуване на това дишане спомага и за поддържането на епифизата, която влияе върху хипофизата и притока на хормони към кръвта. Практиката задейства, както казахме всички дялове на мозъка и поражда спокойствие и яснота. Спомага за премахване на депресивните склонности и световъртежа. Пречиства цялото ни финно тяло – нади , чакри и т.н. Когато прана протича свободно през всички органи и системи се повишава жизнеността ни на всички нива.
В духовен план тази практика подготвя човек към навлизане във висши медитативни състояния.
Нека разгледаме още малко по-детайлно какво се случва в тялото ни при практикуване на дишане с редуване на ноздрите:
По време на издишването при затваряне на една от ноздрите, свиването на коремните мускули, повишава налягането в коремната кухина, изтласква диафрагмата нагоре и повишава вътрегръдното налягане. Това стимулира блуждаещия нерв ( нервус вагус), чийто път минава през гръдния кош за разлика от симпатиковите нерви, които минават през гръбначния стълб). Предизвиква се намаляване на сърдечната честота, повишено слюноотделяне и обилно изпотяване. Засилва се перисталтиката. Хубаво е да знаем, че дебелото черво е огледало на ума. То реагира пряко на всички наши емоции, червата ни са богато нервирани и стресът и напрежението напълно объркват фунцията им, в резултат в нас се натрупват токсини, които водят до напълняване и сериозни заболявания.
Проведени изследвания доказват, че практикуването на Нади – Шодана няколко пъти в дневно в продължение на месец, увеличава кислородната консумация в резултат от активирането на метаболизма. Тоест можем да атакуваме много болести, използвайки дъха си.
Свами Рама в „Пътят на огъня и светлината“ казва, че със сериозна практика за три месеца можем да изчистим енергийните си канали и да станем по-здрави.
Често задаван въпрос по време на йога класовете ми е: „Защо трябва да си запушваме носа?“.
Отговорът ни е даден в древния текст – СВАРОДАЯ –ВИВАРАНА, който ни обяснява древното учение Свародая. Свара от санскрит означава „ въздушен поток, преминаващ през ноздрите“, а „удая“ – означава – „развивам“, „ създавам“. Чрез свара – въздушния поток, се извършва фина регулация на процесите в тялото и съзнанието ни. Под въздействието на Парасипатиковата нервна система и на Симпатиковата такава, носната лигавица представлява фин инструмент за ритмично активиране на лявата и дясната ноздра съответно на лявата и дясната мозъчна хемисфера, а от тук и на функциите на цялата лява и дясна телесна половина. Постоянно се редуват охлаждащи ( чрез лявата ноздра) и загряващи ( чрез дясната ноздра) процеси – абстрактно и математическо мислене. Дишането ни е силно свързано с ума и съзнанието. Ако дишането ни промени ритъма си и дълбочината си, това неминуемо се отразява на ума ни. Депресията например, се свързва с хиперактивна дясна хемисфера и относително по-слабо активна лява хемисфера. Тоест ако искаме да си помогнем при депресивно състояние е добре да увеличим потока на дъха си през лявата ноздра, да задействаме по-активно Парасимпатиковата си нервна система.
Когато двете ноздри са еднакво отворени, за което ни помага практикуването на Нади – Шодана, се смята, че се активира централния нервен канал – Сушумна нади – това дишане е известно като шуня свара, „ шуня“ означава ‚ пустота“. За един йогин това е най-важният вид дишане. При него умът се успокоява и се улеснява навлизането в дълбоките нива на медитация.
Стимулирането на парасимпатиковата нервна система въздейства и върху жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и навсякъде, където има жлъзни структури, като увеличава воднистата им секреция. Така се получава нещо като вътрешна баня на органите ни. Алкално – киселинния баланс се измества по посока на алкализиране. Под въздействието на Парасимпатиковия дял на нервната система се задейства „мигриращия моторен комплекс“ на червата, който се грижи за тяхното изпразване – вероятно именно той се задейства по време на тази практиката и тя спомага и за загуба на излишно тегло.
Как да изпълняваме тази пранаяма?
Разбира се най-добре е да научите и да преминете през различните и‘ етапи с помощта и под наблюдението на опитен йога учител. Овладяването на дъха и работата с него не е шега. Хата Йога прадипика (2.15) ни казва, че „ Както постепенно опитомяваме лъвове, слонове и тигри, по същия начин трябва да овладяваме и прана. Иначе тя ще убие практикуващия“.
Важно е да знаем, че тази практика се прави на празен стомах, поне три часа след хранене. Можем да я практикуваме след пиенето на топла вода сутрин. Не практикуваме ако сме гневни и ядосани. Хубаво е да сме със широки и удобни дрехи без ластици.
Гърбът, шията и главата трябва да са изправени и да са в една вертикална линия. Седнали сме в удобна медитавивна поза, в която няма напрежение и оставаме абсолютен неподвижни в нея. Може леко в позата, която сме избрали да практикуваме да избутаме напред опашната кост, което позволява долните чакри да се подредят в една линия. Хубаво е преди Нади – Шодана да направим няколко серии Кабалабхати – коремно дишане, чрез него почистваме останали секрети и се засушават лигавиците и се подготвят за фината работа с дъха в алтернативното дишане. ( Очаквайте подробен семинар и за тази техника).
Хубаво е да практикуваме всеки етап от тази пранаяма поне 2-3 седмици и да не преминаваме към следващ преди да сме овладели до съвършенство предишния.
Един кръг на Нади- Шодана се състои от два пълни дъха – вдишваме през лява ноздра- издишваме през дясна, вдишваме дясна ноздра и издишаме лява, като контролираме ноздрите с дясната си ръка, която е поставена най-често във Вишну мудра ( показалец и средем пръст са прибрани към дланта, с палец контролираме дясна ноздра, а с безименния и малкия пръст контролираме лявата ноздра). Постепенно с овладяването на техниката започваме да включваме задържане на дъха след вдишване и издишване, а в стадиите за средно напреднали и напреднали се изпълняват заключванията – така наречените бандхи. Обикновено ритъма на дъха е 1:2 – ако вдишаме броейки до 4, издишаме до 8. Когато удължаваме издишването активираме Парасимпатиковия дял и навлизаме в по-дълбока медитация.
Всеки начинаещ би могъл да практикува равни едно на друго – вдишвания и издишвания – равния ритъм успокоява сърцето и мозъка, което по-конкретно помага на хора със сърдечно съдови и нервни заболявания, както и при всички състояния, свързани с напрежение. Ритъмът 1:2 ( вдишване – издишване) поражда дълбоко отпускане, сърдечния ритъм се забавя и кръвното налягане спада.
Най-утвърденият ритъм за Нади – Шодана е 1:4:2 ( вдишване – задържане – издишане). Този ритъм поражда дълбоко психологично и пранично въздействие и се използва като подготовка за събуждане на Кундалини.
Най – добре за всички страдащи от високо кръвно налягане, сърдечни заболявания или пептична язва е да поддържат ритъм 1:2 ( вдишване – издишване) без да задържат дъха.
С развиването ни в практикуването на тази пранаяма можем да вкараме различни визуализации. Свами Шивананда ни съветва да си създадем специални умствени нагласи ( бхава), че всички божествени качества ( деви сампат) – като състрадание, прошка, мир, радост, любов навлизат във нас с вдишания въздух, а всички демонични качества ( асури сампат) – като похот, гняв, алчност, завист ни напускат с издишания въздух. Можем по време на вдишване, задържане и издишване да си напяваме ОМ или Гаятри мантра.
Тази пранаяма премахва болести, пречиствайки надите, стабилизира концентрацията на ума, дава сила, подобрява храносмилането, усилва храносмилателния огън и апетита, помага за спазване на брахмачаря ( въздържание), мозъкът става свеж, ясен и спокоен и води към споменатото вече, събуждане на Кундалини шакти.
Целта казва Свами Шивананда е „ както вдишването, така и издишването да спрат. Практикуващия трябва да зависи изцяло от Брахман. Това е върховната цел на живота“.
Същото, което ни казва Патанджали и в определението си за пранаяма, което цитирах по-горе.
Когато няма дъх, но има съзнание за всичко което се случва около нас ние осъзнаваме ролята си на наблюдатели в този живот и можем да погледем на всичко което се променя в света като на голяма илюзия ( майа). Вече сме по-близо до истинската си природа, до дома си и идва Мокша – Освобождението.
Автор: Кристиана Бакалова